Торове

Торове - основни видове

Правилната обработка и торене подобряват почвеното плодородие и добивите на растенията. При прилагане на торове е необходимо да се вземат предвид характеристиките на почвата, степента на нейното плодородие и наличието на хранителни вещества, механичния и състав, възрастта на насажденията, и т.н.

Класификация на торовете по състав

Основният критерий, по който торовете се отличават един от друг, е техният състав. Въз основа на тази характеристика те се разделят на:

·         Органични – Съставени  са от вещества и материали от животински или растителен произход. В тях хранителните вещества присъстват в ограничено количество и стават достъпни едва след минерализацията на органичната материя от почвените организми;

·         Минерални – Те са промишлен продукт, който се получава в резултат на синтеза на няколко компонента или чрез обработка и смилане на естествено добити минерали. Хранителните вещества се съдържат в тях под формата на минерални соли и се усвояват от растението след разтваряне във вода;

·         Бактериални – Представляват специални инокулантни препарати, които спомагат за подобряване на микроклимата на почвата;

Видове органични торове

Органичните торове имат комплексен ефект върху почвата. Прилагането им спомага за подобряване на физическите показатели и почвена структура, стимулиране на активността на микроорганизмите в нея и попълване на запасите от микро и макроелементи. В същото време техният състав е много променлив, а ефектът на торене зависи от произхода и начина на приготвяне. Обичайни органични торове са:

·         Оборска тор - Препоръчително е да се прилага в полу гнил вид, след като в процеса на разграждане се извършва обеззаразяване от семената на плевелите, а органичните съединения се разграждат в по-прости форми;

·         Компост – Приготвя се от растителни остатъци (паднали листа, дървени стърготини, окосена трева), които се смесват и пълнят с течен тор, разтвори на птичи тор, азотни торове или бактериални препарати;

·         Торене с остатъци от трева – Остатъците от окосена трева (фацелия, ръж, лупина, маслодайна ряпа, фий) се смесват в почвата. По този начин почвата се декомпресира, микробиологичните процеси се стимулират, кореновият слой се попълва с органична материя;

Видове минерални торове

Хранителният елемент в състава на минералните торове се нарича активно вещество, като съдържанието му се измерва в проценти. Това позволява изчисляването на оптималната норма на прилагането на торове в зависимост от нуждите на растенията.

Има две големи групи минерални торове:

-        Прости - съдържат едно основно хранително вещество.

-        Сложни - съдържат 2 или повече батерии.

От своя страна простите  торове се делят на:

Ø  Азотни – Те са със съдържание на амониев нитрат, които са лесно разтворими. Поради тази причина се прилагат от ранна пролет и през целия вегетационен период на растенията  под формата на горна превръзка.

Ø  Фосфорни – Съставени са от суперфосфат, който в сравнение с други фосфорсъдържащи торове е най-лесно разтворим във вода. Най-ефективно е приложението му под основната почва, локално в редове или гнезда при сеитба (засаждане), а също и като подхранване.

Ø  Със съдържание на калий - Те включват калиев хлорид, калиева сол и калиев магнезий в състава си. Използването им е особено полезно при леки песъчливи, песъчливо-глинести, както и на торфени почви, които съдържат малко количество достъпен калий.

Сложните (комплексни) торове ви позволяват да спестите време, пари и разходи за труд, когато е необходимо да балансирате храненето на растенията за няколко елемента едновременно.

Видове  бактериални торове

Те не съдържат хранителни вещества а бактерии, чиято активност позволява мобилизиране на натрупването на хранителни вещества в кореновия слой на растенията и подобряване на общото му състояние. Най-често срещаните от тях са:

Ø  Нитрагин и ризоторфин – Произвежда се на базата на нодулни бактерии, които, влизайки в симбиоза с корените на растенията, фиксират атмосферния азот и го превръщат във форма, достъпна за растенията;

Ø  Фосфоробактерин - Съдържащите се в него спори са в състояние да отстранят фосфора от органичните съединения и така да спомогне по-лесното му разграждане в почвата;